Път

23 jun 2011, 16:20

Poesía » Filosófica

656 0 5

По булеварда с далечното странстване,

без посока в далечния път,

аз вървя като филм преразказван,

епизод, в който всички мълчат.

И навлечени модно, витрините греят,

улични стълбове - горди пазачи,

във гримаса превръщат ме,

когато се смея,

преследват ме в тъмното,

когато заплача.

И вървя, и не искам за нищо да зная,

като отворена книга прелиствам живота си,

- диалог незречен, тире, запетая

и неочаквано много въпроси!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.