Още скрита тъга
по пътеките се скита.
Обладава мига
и си тръгва - недопита.
Луноходи летят
към измислени пустини,
а Човекът в друг свят
търси своята родина.
Разиграва страхът
фарс на срещи и раздели
и навлиза грехът
през душите оголели.
Вкочанено море
спи в угаснала жарава.
Миг преди да умре,
любовта ни оцелява.
© Лилия Кашукеева Все права защищены
любовта ни оцелява.
Понякога се случва точно така! Поздрав!