20 nov 2013, 20:33

Пътеки 

  Poesía » De amor
851 0 1



Още скрита тъга
по пътеките се скита.
Обладава мига
и  си тръгва - недопита.

Луноходи летят
към измислени пустини,
а Човекът в друг свят
търси своята родина.

Разиграва страхът
фарс на срещи и раздели
и навлиза грехът
през душите оголели.

Вкочанено море
спи в угаснала жарава.
Миг преди да умре,
любовта ни оцелява.

© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Миг преди да умре,
    любовта ни оцелява.

    Понякога се случва точно така! Поздрав!
Propuestas
: ??:??