Като Колумб всички пътешестваме
и правим своите открития,
кат него – често в неизвестие
за стойността на преживените събития.
Пътешественици сме във времето -
от раждането си за земния живот
до раждането за безвремието,
за вечността, обещана ни в кивот.
По този път обаче как вървим?
С наведени глави, унили, в страх,
а изборът е наш – можем да летим,
крилата ни са здрави, но потънали във прах.
Крилата ни това е смелостта
и правилният поглед на сърцето към света –
и в трудностите да откриваш радостта,
да си безкрайно благодарен за малките неща!
Не преживяванията приятни
духовна сила и наслада раждат,
не успехи и дели невероятни
пътя ни към Бог изграждат.
А сърце спокойно, отзивчиво, чисто,
извор на искряща доброта и радост,
украсено със безценните мъниста –
любов, надежда, вяра, благост...
© Веска Ангелова Все права защищены