Като Колумб всички пътешестваме

и правим своите открития,

кат него – често в неизвестие

за стойността на преживените събития.

Пътешественици сме във времето -

от раждането си за земния живот

до раждането за безвремието,

за вечността, обещана ни в кивот.

По този път обаче как вървим?

С наведени глави, унили, в страх,

а изборът е наш – можем да летим,

крилата ни са здрави, но потънали във прах.

Крилата ни това е смелостта

и правилният поглед на сърцето към света –

и в трудностите  да откриваш радостта,

да си безкрайно благодарен за малките неща!

Не преживяванията приятни

духовна сила и наслада раждат,

не успехи и дели невероятни

пътя ни към Бог изграждат.

А сърце спокойно, отзивчиво, чисто,

извор на искряща доброта и радост,

украсено със безценните мъниста –

любов, надежда, вяра, благост...