В чужда стая съм сега.
След време няма да съм тук.
Есен е. Жълти и сухи листа.
Навън е мрачно, а в душата - студ.
Уж съм тук, ама не съм,
уж будна, а сънувам сън.
На себе си съм чужда
и само да пиша имам нужда.
Не усещам вкуса на храната,
слушам музика, а не я чувам.
Дори не ме боли от самотата,
дори от любовта не се вълнувам. ...