Пътник

15 мар. 2016 г., 20:28

Поэзия

5.0 / 12

617 0 11

Неизбродни земи прекосих,
по пътеките лунни се скитах,
стисках в шепа молитва и стих -
амулет, подарен от звездите.
Разпилявах се ден подир час,
бях сестра на скали и на вятър,
бях на ехото звънкия глас
и дълбокия пулс на земята.
Носих сини пространства на длан
и вибрирах с дъха на тревите,
бях проклятие, сън, талисман,
на изгряващо слънце лъчите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

През тръни към звездите
Победа 9 Мая 1945

Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
Выбор 1991

И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
Думите тежат

Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »