Самодива (Вики)
535 5979
15.03.2016 г., 20:28 ч.

Пътник 

  Поезия
567 0 11

Неизбродни земи прекосих,
по пътеките лунни се скитах,
стисках в шепа молитва и стих -
амулет, подарен от звездите.

Разпилявах се ден подир час,
бях сестра на скали и на вятър,
бях на ехото звънкия глас
и дълбокия пулс на земята.

Носих сини пространства на длан
и вибрирах с дъха на тревите,
бях проклятие, сън, талисман,
на изгряващо слънце лъчите.

Влизах в китния истинен рай
и в казана на пъкъл пропадах -
неуморно начало и край
на изгарящи смисъла клади.

Бях и огън, и грях, и кошмар,
жрица бях на духа на водата,
спях в кората на дънера стар
и се будих на птица в крилата.

Пътник луд съм и днес, без товар.
Да се спра - нито искам, ни мога.
Имам път като приказен дар,
който води директно към Бога.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??