8 янв. 2010 г., 18:33

Пътникът с тихата лудост 

  Поэзия » Философская
979 0 9

Можеш ли влака да хванеш,

този - среднощния, тъжния…

От тревата по-ниско ще паднеш,

танцуващ с божествена мълния.

 

Пристигаш на своята гара,

в ръката с бутилка спонтанност,

изпускаш   събраната пара…

притискан от скрита константност.

 

Взел си и тихата лудост

май - снимка на младо момиче,

стара любов или глупост

по релсите бързо притичва…

 

Перонът  в очакване стене -

театър на бурни раздели.

Живей в сегашното време,

с надежди-  по-смели и смели…

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Гоше, звучи много красиво!Като го прочетох ми напомни на филма "Изпепеляване".
  • Хареса ми този стих.И като подреденост и като музика и като картини. Представих си перона ,като театър на бурни раздели.Но особено ми хареса посланието: "...Живей в сегашното време,
    с надежди-по-смели и смели..."
    Поздравления.Асен
  • "Живей в сегашно време"
    ---------------------------------------------------
    Прекрасно, актуално послание, много хубав стих!
    Поздрави за страхотния лирически и за
    талантливия поет! БЪДИ!
  • Върхът сте Гоше!!!
  • Благодаря ви! Хахаха, Белла, наистина съм аз, не бих си позволил да кача стих на друг.

  • Много хубав стих! Поздрави!
  • Много затрогващ стих си написал, Георги!
    Поздравления от мен!

  • Хубав стих, поздрави!
  • много добре, Гоше.
Предложения
: ??:??