Можеш ли влака да хванеш,
този - среднощния, тъжния…
От тревата по-ниско ще паднеш,
танцуващ с божествена мълния.
Пристигаш на своята гара,
в ръката с бутилка спонтанност,
изпускаш събраната пара…
притискан от скрита константност.
Взел си и тихата лудост
май - снимка на младо момиче,
стара любов или глупост
по релсите бързо притичва…
Перонът в очакване стене -
театър на бурни раздели.
Живей в сегашното време,
с надежди- по-смели и смели…
© Георги Георгиев Всички права запазени