8 июн. 2019 г., 17:41

Пътуване 

  Поэзия » Другая
701 0 0
Безкрайни дни край мен минават,
но пак на прага съм, стоя.
Дали с надежда ме даряват
или обсипват ме с тъга.
Опитвам бавно да прекрача,
напред със мисъл за промяна.
Сълзите спирам и не плача,
с ръце покривам всяка рана.
Направих стъпка, после втора,
почувствах нежен аромат.
Край мен вървяха много хора,
забързани към своя свят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Ковачев Все права защищены

Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...

Ещё произведения »