Пътят на съдбата

19 мая 2007 г., 21:47

Поэзия

758 0 1

На Камелия

Замина си, дори не повървя
по странния път на живота.
Не го усети, не го съзря.
Вкуса му дори не опита, макар и с тъга.

Дъждът тихо ръмеше, докато не те съзря.
Изведнъж всичко се загуби и полетя.
Небето тъжно ронеше своите сълзи,
които попивахме със своите коси.

И тръгна самотна по пътя в нощта.
Не се обърна, дори не спря...
За миг те загубихме и ти заспа.
Завинаги! Без билет за връщане. Сама!

Пътят на съдбата

Свързани произведения

Комментарии

Предложения