На Камелия
Замина си, дори не повървя
по странния път на живота.
Не го усети, не го съзря.
Вкуса му дори не опита, макар и с тъга.
Дъждът тихо ръмеше, докато не те съзря.
Изведнъж всичко се загуби и полетя.
Небето тъжно ронеше своите сълзи,
които попивахме със своите коси.
И тръгна самотна по пътя в нощта.
Не се обърна, дори не спря...
За миг те загубихме и ти заспа. ...