1 сент. 2008 г., 10:25

Пъзелен храм 

  Поэзия » Другая
1015 0 27

И след теб оцелях. Под могилите, гърбаво-схлупени.
Даже свещ не запалих насред опустелия храм.
Десет мълнии раждаха злàто и ваеха купола
от взривени слънца. Насред билото, някъде там....

Не видях. Виждах минало само и котви завързани.
Не поисках причастие, нафор, ни свято миро.
По стените четях. И се търсех в оставени пъзели
от стотиците, молели милост с допряно челò.

Не заплаках. От сухите извори мъка не бликаше.
Не помолих за път - трудно беше да ходя сама.
Този храм, зографисан със минали сенки и ликове,
бе миражна дъга над прихлупен баир с мараня.

Беше манна - над мен се изсипа във точното време.
И под купол от мълнии златни секундно поспрях.
Не потърсих разплата, а само живот - и за мене.
В този пъзелен храм, нависокото... Там оживях.

29.08.2008 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "В този пъзелен храм, нависокото... Там оживях."

    ....и там, нависокото ти е мястото, Даре...ти си знаеш,ама ...и аз да ти го кажа ...висока си и нямаш стигане ...не те лаская - истина ти казвам... възхищавам ти се просто!!
  • Ех, Дечева, можеш го!!!
    Взе да ми липсваш много!
  • За първи път чета твое произведение и съм впечатен.Душата ми е наситена с въодушевлениеот прочетеното...
  • Твоята поезия винаги ме зашеметява!
    Страхотно усещане ,не ...преживяване!!
  • Винаги с удоволствие те чета! А това днес си беше направо експлозия!
  • "Не заплаках. От сухите извори мъка не бликаше.
    Не помолих за път - трудно беше да ходя сама."

    Молитвен пъзел!!!
  • много добро, Даре!...добра техника, и невероятна образност!
  • Супер е! Наиътина ли има такова място под дъгата? Светни ме, ако може.
  • Красиво е!
    Поздрав!
  • Толкова е хубаво...
  • Истинската Поезия се преживява...
    Благодаря!
  • Eх, Даро, Даро... като нафора си ми ти!!! Великолепие!
  • Дар...
    Мълчанието ти е избило
    в този прекрасен поетичен вик!
    Понякога в тишина...усещаме колко сме живи!
  • "В този пъзелен храм, нависокото... Там оживях."
    Там...нависокото си ти Дари!
    !!!
  • Днес, колкото пъти влизах, все тук си седях, надявам се най-накрая да се разпиша за прочела, поне!
    Успях!

    Тенкс за удоволствието!
    И поздрав!
  • Ако оставим настрана, че стихът е прекрасен, възхитен съм и от техническата страна на въпроса
    Май не е много лесно с такъв голям брой стъпки да се получи толкова добра ритмичност и четивност.
    Така де, браво!
  • На кака гордостта!
    Радвам се, че те виждам, Дечева. И че, за да те видя, гледам нагоре!
  • Задъхан стих!!!
    Дочаках те, ей!
    Дарчик, прегръщам те, скъпа!
  • страхотно е! и в момента е точно копие на живото ми и душевното ми състояние, адск ме разчувства
  • Чудесно! Ама мноо чудесно, направо като че ще го препрочитам някой и друг път.

    Следващият път кат тръгнеш да се търсиш, удари една шайба, че те локализирам по ДжиПиЕсо (но не ме бъркай с ДжиПси Кингс). И добре, че оцеля, че ич ми се не щеше баш върху тебе да изпробвам патоанаТомичните си, хм, дар(4е_)би.
  • Дарче, къде го това чудо?! Трябва ли човек да се оттегли за по-дълго, че да се върне така прероден? Зем.
  • !!!
    ,,Не потърсих разплата, а само живот - и за мене.''

    Мълчалива прегръдка от мен!
  • !!!
    Аплодисменти за автора!!!
  • Дечева, огромен кеф е, когато човек седне да почете, да попадне на Ваш стих!
    Удоволствието ВИНАГИ е гарантирано и константно!

    Гуш, кака!

    AVE!

  • Липсваше ни Дари!
    Изненадваш ни, с прекрасен стих!
    Браво!!!
  • В храм се мълчи...

    !!!
  • По стените четях. И се търсех в оставени пъзели
    от стотиците, молели милост с допряно челó...
    * * *
    Аз те намерих в думите, в емоцията, която си пресъздала!
    Поздрав за чудесното стихотворение, Дарче!
Предложения
: ??:??