Несбъдната мечта красива
е раят, скъпи ми приятели.
Сияйна приказна – щастлива
игра невинна за мечтатели.
Там, гдето във миражи вечни
живее в леден замък любовта -
в капризни пориви сърдечни
невзрачни гаснат влюбени сърца.
Едва ли там е рай за двама,
огрян в ярко-пурпурни лъчи,
чист, светъл - непорочен има,
далеч, отвъд житейските мъгли.
Едва ли рай за двама има,
там, де линеят обич и копнеж,
там, гдето обич вече няма
и е сърце обвито в лед и скреж.
На мене рай не ми е нужен,
не съм праведник, грешник - при това,
и моят пристан теменужен
ми стига за да подслоня глава...
Не ще бледнеят в редовете
със прозаично блудкави слова
бездарно-бледо стиховете,
кога са посветени на жена...
© Христо Оджаков Все права защищены