И както вълната прегръща брега,
обсипва го с хиляди галещи ласки,
аз искам да тръгна към тебе така,
да бъдат ръцете ти топлия пясък.

И както снегът от сърце се топи,
а после натрупва се нежен и силен,
така ме разтапяш отвътре и ти,
а после превръщаш се в цялата зима.

И идваш при мене подобно река,
несигурно, после внезапно уверен.
Най-здравото място на тази земя
са нашите ириси, щом се намерят.

Далече са всички планети, нали, 
но даже далечни, държат хоризонта.
Така си далече от мене и ти, 
и тъй отдалече си мойта основа.

От вярата, чувствам, порастват крила.
От вярата, зная, и слепите виждат.
Ти с мене делеше една тишина.
По вените някак по таен път влизаш.

От всички най-близък, частичка от мен, 
живееш в смеха ми, отвътре ме топлиш. 
В голямото празно и нямо море
си моята суша, и пристан, и котва.