Рана 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

• katt (Кат Кат)

  2018-04-16T23:41:26+03:00
  И когато зарастне все така ще боли...пожелавам ти Истинско щастие, навъпреки)
• InnaDancheva (Inna Dancheva)

  2017-02-17T17:51:33+02:00
  Изключително силно, въздействащо и изкусно написано! Поздравления! Произведението е прекрасно!
• manolov (Манол Манолов)

  2016-05-21T18:48:00+03:00
  Браво! Направо настръхнах! Невероятно силно и образно!
• Смиф (Валентин Евстатиев)

  2007-07-06T20:54:01+03:00
  Ти си майстор на съспенса (ако това понятие изобщо може да се употреби за поезията). При теб финалът е наистина финал - важен, силен, често неочакван, винаги дълбок! Като зрънцата на крайчеца на житния клас. Смисълът, поднесен като десерт.
• valia (Валя Митова)

  2007-07-05T21:48:37+03:00
  Направо ме разтърси открих себе си в този стих тази болка ми е много позната.....
  П.С.Забравих да ти се похваля че имам 6 на изпита
• petinka67 (Петя Кръстева)

  2007-07-05T12:58:15+03:00
  Много силен, истински стих!
  Поздравявам те, Вальо!
• i2na (Инна)

  2007-07-05T11:06:51+03:00
  Браво!!!
  Много е хубаво!
• ценителка (Мери)

  2007-07-05T10:43:02+03:00
  Искрени поздравления за чудесното стихотворение!
• Paur (Симеон Дончев)

  2007-07-05T10:42:20+03:00
  Браво!
  Превръзката да разхлабваш на равни интервали.
• mariniki (Магдалена Костадинова)

  2007-07-05T10:37:42+03:00
  Истинско , написано с любов към поезията.Хубави са стиховете ви -всичките.
• Естер (Радостина Маринова)

  2007-07-05T10:09:31+03:00
  Хареса ми!!! Невероятен стих!!! Успех!!!
• Jane_d (Деси Инджева)

  2007-07-05T10:01:08+03:00
  Поздравления!
  Поредният силен стих!!!
• lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

  2007-07-04T23:09:25+03:00
  Истинско!!!
  Поздрав от мен!
• tanq_mezeva (Таня Мезева)

  2007-07-04T21:55:19+03:00
  От раните остава белег,
  от думи - пареща следа.
  Но няма нищо непростимо,
  щом носим във сърцето доброта!.....
  Ти не си и никога няма да бъдеш злъчен!
  Прекрасен стих!
  
• изречена (Мая Попова)

  2007-07-04T21:41:23+03:00
  така е, Вальо! болят...
  "Краката ми, нашарени от тръни,
  оставяха следи.
  Защо не спираха?
  От тръните не помнех да боли,
  но думи-тръни бавно ме раздираха.
  Заспивах снощи и раздрана
  с разплакани очи
  внезапно се събудих.
  От време старо знам, че рани
  зарастват бързо, не болят...
  но не и думите. "