4 jul 2007, 21:37

Рана 

  Poesía
3141 5 15
Боли като срязана вена,
от която смехът ми шурти.
Като цвете, съвсем осланено,
вехнат светлите мои мечти.
И пристягам с превръзка лечебна
свойта рана, да спре да кърви.
Ала колкото здраво да стегна,
пак боли и потичат сълзи.
Разпилян съм и търся утеха,
но в ума ми се впиват игли.
Превръзката чувствам за дреха...
Същността ми през нея кърви... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??