Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2734
2 окт. 2017 г., 02:12

Рани 

  Поэзия
669 6 12

/в съавторство с Ани Димитрова/

 

Ани:

Колко време отне ти да станеш добра
във това да задържаш сълзите горчиви...
колко време отне ти да станеш скала
и очи да затваряш пред многото сиво?

Мая:

Не въпрос, чувам стон приглушен на каторжник –
окован вик, изгубил гласа си възторжен.
Не е времето мяра за мъдрост и сила
ако язва пулсираща в теб е загнила.

Ани:

Не е вярно, че раната просто умира,
тя оставя във времето своите белези, 
ако тези следи в миг отново пулсират, 
значи нямат достатъчно мъдрост във себе си!

Мая:

Най-дълбокия разрез преди да зашиеш,
трябва сам сол в ядрото горящо да втриеш!
Все едно нажежен шип в сърцето се впива,
там смъртта ражда цвят в най-мъгливото сиво.

© Мая Нарлиева Все права защищены

По идея на Ани. <3

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??