Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2731
Oct 2, 2017, 2:12 AM

Рани 

  Poetry
670 6 12

/в съавторство с Ани Димитрова/

 

Ани:

Колко време отне ти да станеш добра
във това да задържаш сълзите горчиви...
колко време отне ти да станеш скала
и очи да затваряш пред многото сиво?

Мая:

Не въпрос, чувам стон приглушен на каторжник –
окован вик, изгубил гласа си възторжен.
Не е времето мяра за мъдрост и сила
ако язва пулсираща в теб е загнила.

Ани:

Не е вярно, че раната просто умира,
тя оставя във времето своите белези, 
ако тези следи в миг отново пулсират, 
значи нямат достатъчно мъдрост във себе си!

Мая:

Най-дълбокия разрез преди да зашиеш,
трябва сам сол в ядрото горящо да втриеш!
Все едно нажежен шип в сърцето се впива,
там смъртта ражда цвят в най-мъгливото сиво.

© Мая Нарлиева All rights reserved.

По идея на Ани. <3

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??