Това е началото -
в онова джаз кафе
видях първо чара ти,
а после и теб.
Един лъч на фар
за цяло море
освети капитана
с ново сърце.
Разбрах репертоара
без да съм чел -
тази е гарата,
на която ще спрем.
Въпреки че...
Знам те, ленива си
точно по котешки,
мацка и мързел -
ръка за ръка,
ала очите ти -
огнени сборища
ме бият на вързано
и тъпча с крака.
После с усмивка
харликуинджокерска
бавно и бързо
наръгваш врага.
Забиваш бодлите си,
кожата пориш ми.
Не с пръсти, а с дързост
душиш ми врата.
Но, няма да стане, няма да стане!
Падал съм сто пъти в този капан.
Ти си жена, ти ще даваш на заден.
Аз съм мъжът, който кърти тавани
без значение колко са там.
Ето представям ти мойто имане,
мойта вселена и нашия план:
Пазя в сърцето си
сто тона хляб,
постни мезета,
парче шоколад,
триста десерта
и толкова глад;
седем небета,
един водопад,
бели врабчета
от нашия град,
златни полета,
първа награда,
вековни дървета,
безброй изненади,
тайна пътека,
дом за номади,
двеста късмета,
пътя на Дао,
бебе-кутрета,
рими за рап,
цветна вселена
и ти - уникат.
Имам в мазето си,
два на два склад,
лоша планета,
един автомат,
дупчица черна,
деветкръжния ад,
дълго мачете,
голям ятаган,
мощни ракети,
мандала-квадрат,
сто килограма
двайс’четри карата,
една пентаграма,
шест самолета,
перли от черните,
ръчна граната,
диамантени черепи,
5D атлас,
много С4
и котката Баст.
Виждам смутена си
с нотка на страх.
Махам дюшеците
и зрънцето грах.
Остави джиесема си.
Раят няма обхват.
Без чужди намеси,
без нужда от глас,
тук ще сме себе си
и целият свят,
решил своите ребуси,
ще вика за нас.