Това е началото -

в онова джаз кафе

видях първо чара ти,

а после и теб.

Един лъч на фар

за цяло море

освети капитана

с ново сърце.

Разбрах репертоара

без да съм чел -

тази е гарата,

на която ще спрем.

Въпреки че...

Знам те, ленива си

точно по котешки,

мацка и мързел -

ръка за ръка,

ала очите ти -

огнени сборища

ме бият на вързано

и тъпча с крака.

После с усмивка

харликуинджокерска

бавно и бързо

наръгваш врага.

Забиваш бодлите си,

кожата пориш ми.

Не с пръсти, а с дързост

душиш ми врата.

Но, няма да стане, няма да стане!

Падал съм сто пъти в този капан.

Ти си жена, ти ще даваш на заден.

Аз съм мъжът, който кърти тавани

без значение колко са там.

Ето представям ти мойто имане,

мойта вселена и нашия план:

Пазя в сърцето си

сто тона хляб,

постни мезета,

парче шоколад,

триста десерта

и толкова глад;

седем небета,

един водопад,

бели врабчета

от нашия град,

златни полета,

първа награда,

вековни дървета,

безброй изненади,

тайна пътека,

дом за номади,

двеста късмета,

пътя на Дао,

бебе-кутрета,

рими за рап,

цветна вселена

и ти - уникат.

Имам в мазето си,

два на два склад,

лоша планета,

един автомат,

дупчица черна,

деветкръжния ад,

дълго мачете,

голям ятаган,

мощни ракети,

мандала-квадрат,

сто килограма

двайс’четри карата,

една пентаграма,

шест самолета,

перли от черните,

ръчна граната,

диамантени черепи,

5D атлас,                                                 

много С4

и котката Баст.

Виждам смутена си

с нотка на страх.

Махам дюшеците

и зрънцето грах.

Остави джиесема си.

Раят няма обхват.

Без чужди намеси,

без нужда от глас,

тук ще сме себе си

и целият свят,

решил своите ребуси,

ще вика за нас.