Разбираш ли, че... Как да разбереш, когато, като сянка полунощна, все идваше и тръгваше от мен... Небето се осейваше с въпроси, а отговора - просто миг от вятър... И лунни обещания в очите. Сега кому и как да те призная!? Или да се престоря, че приличам на себе си, преди да съм те срещнала, но аз не помня старата си същност. Не помня бях ли, без да те усещам. Не помня. И не искам да се търся... Не те разказах никому, нали!? Все пак е нужна някаква интимност. А думите, дори да са добри, пилеят безпощадно всяка близост. Не казвай, че по мъничко ти липсвам. Ти имаш път и затова си тръгваш. А аз - безмълвния уют на листа, където, като мръкне, да се връщаш...
Бис,
някога рисувах... ходех на кръжоци, явявах се на конкурси, понякога даже се излъгваха и да ми дадат по някоя награда...
Един ден... на поредната изява видях едно момиче, което рисуваше така добре и чак тогава осъзнах какво е някой да бъде надарен - след което се отказах от рисуването...
Нещо подобно става и всеки път като чета стиховете ти
Поздрави
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.