Разбираш ли, че... Как да разбереш,
когато, като сянка полунощна,
все идваше и тръгваше от мен...
Небето се осейваше с въпроси,
а отговора - просто миг от вятър...
И лунни обещания в очите.
Сега кому и как да те призная!?
Или да се престоря, че приличам
на себе си, преди да съм те срещнала,
но аз не помня старата си същност.
Не помня бях ли, без да те усещам.
Не помня. И не искам да се търся... ...