Нощ, тъмнина, тъга...
нещо равнозначно на самота...
Няма звезди по небето...
няма го и трепетът в сърцето...
В мойта гръд то вече не бие,
иска вечната тъма и гроба да открие...
Вятърът брули клоните без листа,
опадали и те може би от тъга...
Кучи вой се чува в пустошта,
дали не предизвестява смъртта?!
Вятърът все по-силно духа,
воят ехти в гората глуха... ...