25 февр. 2018 г., 23:45  

Раздадена любов 

  Поэзия
722 1 4

Откровено, искрено и лично,

Сега пред себе си ще си призная,

няма да оставя нищо скришно,

И няма болките си повече да трая.

 

Мислех,вярвах и копнях,

Да срещна любовта голяма,

И все за другите живях,

Превръщах всичко в лична драма.

 

От страх да не остана необичана,

Се влюбвах винаги във грешните мъже,

А любови най-отричани,

Все лазеха във моите нозе.

 

Ако можех да се видя отстрани,

Ако можех да чуя любовта как  шепти..

Не бих обичала, така напразно този,

Който не умее никак да цени.

© Адриана Иванова Все права защищены

:)

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Искрено благодаря! Няма по-хубаво от това, някой да оцени това което правя!
  • Не се безпокой , човек винаги го спохожда добро, важно е да го оцени навреме.Иначе стихове те ти са страхотни.На мен ми харесва ха.
  • Винаги съм себе си, дано да се открием с правилния!
  • Бъди себе си и ще те хареса правилния човек! Поздрави, Ади!
Предложения
: ??:??