Откровено, искрено и лично,
Сега пред себе си ще си призная,
няма да оставя нищо скришно,
И няма болките си повече да трая.
Мислех,вярвах и копнях,
Да срещна любовта голяма,
И все за другите живях,
Превръщах всичко в лична драма.
От страх да не остана необичана,
Се влюбвах винаги във грешните мъже,
А любови най-отричани,
Все лазеха във моите нозе.
Ако можех да се видя отстрани,
Ако можех да чуя любовта как шепти..
Не бих обичала, така напразно този,
Който не умее никак да цени.
© Адриана Иванова Всички права запазени