Тя увяхна
като тъничко цвете
със изтръгнати корени,
а ръцете ми
умолително
беше сграбчила
със надеждата
милостиво животът
да пусне през процепа
влажни пориви.
За последно.
Уви.
Светлината зави с одеяло
очите угаснали.
© Павлина Гатева Все права защищены