16 mar 2016, 23:50

Разделяне 

  Poesía » Otra
387 0 4

Тя увяхна

 

като тъничко цвете

със изтръгнати корени,

а ръцете ми

умолително

беше сграбчила

 

със надеждата

милостиво животът 

да пусне през процепа 

влажни пориви.

За последно.

Уви.

 

Светлината зави с одеяло

очите угаснали.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??