РАЗГОВОР МЕЖДУ БАЩА И СИН
БАЩАТА:
Не знаех, че ще дойде, сине, време
за бай Иван да ти разказвам аз.
Съвсем обикновен, той във селото
по нищо не изпъкваше над нас.
Със нас копаеше общински ниви,
а вечер щом привършехме с труда,
в кръчмата си пиехме ракийката
и давихме във концентрат скръбта...
Но, някак стана кмет и се издигна...
Не беше умен – беше упорит.
Дори до шеф на партията стигна,
а после в столицата – политик!
Не се учудвай, сине, всички бяха
една вода. За жалост - мътна!
Дори и след преврата оцеляха,
народа ни бе въдицата глътнал.
Сега по върховете пак са тези,
които и преди ни носоводиха...
Каквато и вихрушка да излезе
пак същите ще ходят – дето ходиха
в Америка, в Италия, във Франция,
в Испания, Кувейт и Коста Рика...
За тях не съществува, сине, граница,
а кошницата наша е пробита...
Защо бе, сине, хвана тия книги?
Не искаш ли и ти да видиш свят?
Защо не лъжеш за да се издигнеш,
я кмет, я общинар, я депутат?
По пътя прав не малко са вървяли,
но никой от това не преуспя.
Я погледни и в другите държави -
додето правда дириш, си в калта!
Тя, крушата, до корена си пада!
Но бай Иван на нас ни е роднина...
Сега е член във партия голяма
и иска те при него да заминеш...
СИНЪТ:
Не се сърди, но ти си ме научил
в живота си по честен път да драпам.
Лъжите - знаеш - са ми чужди,
а с далавери не желая да се цапам.
Че Кафка, Цвайг и Фройд са ми отдушник,
това е факт и то неоспорим!
Трябва всеки политик да се заслуша
в смисъла на техният език!
Да, зная, че с лъжи се днес пробива...
Властта е, зная, истински хазарт...
Опиташ ли веднъж и си загубен
във лабиринт кошмарен, зъл и стар...
Това, което всъщност ми разправяш
важи наистина за всички до един
и прозвището”Бай” най им приляга,
а не доброто име - „Господин”!
Не се сърди, но аз съм ти наследник
и не желая някой твой познат
да каже, че съм те изложил
щом станал съм нечестен депутат.
При бай Иван не искам да замина.
Не трябва от това да те боли.
Светът е непонятен и перфиден,
но ние правим го такъв, нали?
© Валентин Йорданов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Хубава тема засягаш тук.........лошото е че политиците нямат време да седнат и да прочетат хорското мнение...Имат "по -важни "дела.....
Нека бъдем себеси ....и вървим по добрите пътеки пък макар и транливи да са за нас.........нозете ни може и да са изподрани ,но в душите ни се раждат красиви цветя!!! -
И аз мисля,че лошо са ме възпитали,ама спя спокойно и...си харесвам живота!
-
Аплодисменти, Валентин!!!
-
Описал си ситуацията такава, каквато е за жалост - тъжна истина!
Браво, Вальо! -
Браво, Вальо! Стихът ти е много истински, актуален! Поздрави!
-
Реален и истинен стих!
Изборът да бъдеш себе си е най-добър!
Поздрав ! -
Така мислят всички честни и почтени хора, Вальо, но понякога се питам дали е правилна тази позиция. Дали като стоят настрана честните, а пращат там, където има най-много нужда от тях безчестните, нагли и дребни душици, не правят лоша услуга на себе си и на децата си.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Ще ми се в България да лумнат клади, като за подпалка им послужат накрадените пари.