25 feb 2007, 5:57

РАЗГОВОР МЕЖДУ БАЩА И СИН 

  Poesía
1368 0 8

БАЩАТА:

 

Не знаех, че ще дойде, сине, време

за бай Иван да ти разказвам аз.

Съвсем обикновен, той във селото

по нищо не изпъкваше над нас.

Със нас копаеше общински ниви,

а вечер щом привършехме с труда,

в кръчмата си пиехме ракийката

и давихме във концентрат скръбта...

Но, някак стана кмет и се издигна...

Не беше умен – беше упорит.

Дори до шеф на партията стигна,

а после в столицата – политик!

Не се учудвай, сине, всички бяха

една вода. За жалост - мътна!

Дори и след преврата оцеляха,

народа ни бе въдицата глътнал.

Сега по върховете пак са тези,

които и преди ни носоводиха...

Каквато и вихрушка да излезе

пак същите ще ходят – дето ходиха

в Америка, в Италия, във Франция,

в Испания, Кувейт и Коста Рика...

За тях не съществува, сине, граница,

а кошницата наша е пробита...

Защо бе, сине, хвана тия книги?

Не искаш ли и ти да видиш свят?

Защо не лъжеш за да се издигнеш,

я кмет, я общинар, я депутат?

По пътя прав не малко са вървяли,

но никой от това не преуспя.

Я погледни и в другите държави -

додето правда дириш, си в калта!

Тя, крушата, до корена си пада!

Но бай Иван на нас ни е роднина...

Сега е член във партия голяма

и иска те при него да заминеш...

 

СИНЪТ:

 

Не се сърди, но ти си ме научил

в живота си по честен път да драпам.

Лъжите - знаеш - са ми чужди,

а с далавери не желая да се цапам.

Че Кафка, Цвайг и Фройд са ми отдушник,

това е факт и то неоспорим!

Трябва всеки политик да се заслуша

в смисъла на техният език!

Да, зная, че с лъжи се днес пробива...

Властта е, зная, истински хазарт...

Опиташ ли веднъж и си загубен

във лабиринт кошмарен, зъл и стар...

Това, което всъщност ми разправяш

важи наистина за всички до един

и прозвището”Бай” най им приляга,

а не доброто име - „Господин”!

Не се сърди, но аз съм ти наследник

и не желая някой твой познат

да каже, че съм те изложил

щом станал съм нечестен депутат.

При бай Иван не искам да замина.

Не трябва от това да те боли.

Светът е непонятен и перфиден,

но ние правим го такъв, нали?

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Господи, Господи, какви времена дойдоха. Да направиш оценка на родината си и да я продаваш като баница, парче по парче.
    Ще ми се в България да лумнат клади, като за подпалка им послужат накрадените пари.
  • Хубава тема засягаш тук.........лошото е че политиците нямат време да седнат и да прочетат хорското мнение...Имат "по -важни "дела.....
    Нека бъдем себеси ....и вървим по добрите пътеки пък макар и транливи да са за нас.........нозете ни може и да са изподрани ,но в душите ни се раждат красиви цветя!!!
  • И аз мисля,че лошо са ме възпитали,ама спя спокойно и...си харесвам живота!
  • Аплодисменти, Валентин!!!
  • Описал си ситуацията такава, каквато е за жалост - тъжна истина!
    Браво, Вальо!
  • Браво, Вальо! Стихът ти е много истински, актуален! Поздрави!
  • Реален и истинен стих!
    Изборът да бъдеш себе си е най-добър!
    Поздрав !
  • Така мислят всички честни и почтени хора, Вальо, но понякога се питам дали е правилна тази позиция. Дали като стоят настрана честните, а пращат там, където има най-много нужда от тях безчестните, нагли и дребни душици, не правят лоша услуга на себе си и на децата си.
Propuestas
: ??:??