2 июл. 2007 г., 22:49

РАЗХОДКА С МОЯТ ВЪТРЕШЕН ГЛАС 

  Поэзия
773 0 8
Размахва криле моят вътрешен глас,
издига ме нейде в простора
и шепне ми как се живее у нас
и как при нормалните хора...
Кръжим над полета, а долу народ
подобно на мравки, а сее...
А в един огромен завод
вятърът бурени вее...
Там някой в кофите рови от глад,
друг хляба си гази с краката...
Мирише на гнило и носи се смрад
от тия - седящи в креслата... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??