Размахва криле моят вътрешен глас,
издига ме нейде в простора
и шепне ми как се живее у нас
и как при нормалните хора...
Кръжим над полета, а долу народ
подобно на мравки, а сее...
А в един огромен завод
вятърът бурени вее...
Там някой в кофите рови от глад,
друг хляба си гази с краката...
Мирише на гнило и носи се смрад
от тия - седящи в креслата... ...