Когато любов гори във теб нетленна,
старо вино налей с ръка благословена,
да пием, че този свят безславно ще загине,
налей ми пак и после прегърни ме.
Разкъсай дрехите, любовна нощ ни чака,
безкрайна нощ на Истината и на Мрака.
Пълзи край мен като змия отровна твойта дружка,
повтаря, че ме люби, кръвта ми пие като въшка.
Лъжливи са нежните ù думи, за тебе сипе хули,
които приятели и врагове дори не са и чули.
Измих лицето си със сълзи и истината вече зная,
светец е, който е страдал в градините на Рая. ...