Когато любов гори във теб нетленна,
старо вино налей с ръка благословена,
да пием, че този свят безславно ще загине,
налей ми пак и после прегърни ме.
Разкъсай дрехите, любовна нощ ни чака,
безкрайна нощ на Истината и на Мрака.
Пълзи край мен като змия отровна твойта дружка,
повтаря, че ме люби, кръвта ми пие като въшка.
Лъжливи са нежните ù думи, за тебе сипе хули,
които приятели и врагове дори не са и чули.
Измих лицето си със сълзи и истината вече зная,
светец е, който е страдал в градините на Рая.
Праведник и нищ вреда във всичко виждат,
о, богове, дайте им огледало да се виждат.
© Аластор Todos los derechos reservados
Езикът е длетото на поета
с него дяла рими и куплети.
"Ако мълчи е непохватен,
ако продума - няма лек,
ще кажат, че това е ек
от твърде извехтяла песен."
Франсоа Вийон - "Балада за някогашните жени"
Andromaha (Белла )- О, Белоръка!
Вчера дзвер, а днеска еретик
и утре току-виж ще отнеса ритник.
Къде се ласките горещи
от поетичните ни срещи?