25 nov 2009, 11:18

Разкъсай дрехите, любима! 

  Poesía » De amor
801 0 5

 

 

 

 

 

 

Когато любов гори във теб нетленна,

старо вино налей с ръка благословена,

да пием, че този свят безславно ще загине,

налей ми пак и после прегърни ме.

 

Разкъсай дрехите, любовна нощ ни чака,

безкрайна нощ на Истината и на Мрака.

Пълзи край мен като змия отровна твойта дружка,

повтаря, че ме люби, кръвта ми пие като въшка.

 

Лъжливи са нежните ù думи, за тебе сипе хули,

които приятели и врагове дори не са и чули.

Измих лицето си със сълзи и истината вече зная,

светец е, който е страдал в градините на Рая.

 

Праведник и нищ вреда във всичко виждат,

о, богове, дайте им огледало да се виждат.

 

 

 

 

© Аластор Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • refab (Фабер ) - )))))))))

    Езикът е длетото на поета
    с него дяла рими и куплети.

    "Ако мълчи е непохватен,
    ако продума - няма лек,
    ще кажат, че това е ек
    от твърде извехтяла песен."

    Франсоа Вийон - "Балада за някогашните жени"

    Andromaha (Белла )- О, Белоръка!

    Вчера дзвер, а днеска еретик
    и утре току-виж ще отнеса ритник.
    Къде се ласките горещи
    от поетичните ни срещи?

  • Човекът не е еретик, а езичник!
  • MARI0804 (МАРИ ) -

    ivanleko91 (Ангел ) - Благодаря. Има чаша вино и за теб

    valia1771 (Валя Василева) - )
  • Силно и красиво !
  • Хубаво е...като старо вино!
    Поздравления и от мен!
    Привет!
Propuestas
: ??:??