8 мая 2009 г., 00:06  

Искрено 

  Поэзия » Любовная
2383 2 47

Като лудост ще вляза в душата ти,

ще разпъвам на всички страни,

ще повярваш, че аз съм съдбата ти

и ще кажеш: "При мен остани"

 

После може да бъде различно –

непозната да видиш във мен.

Аз не знам докога ще обичам

и не искам да падаш в мой плен.

 

 

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В отговора съм го казала, Герда - до края на живота си.
    Погледни третия ред.
    ------
    Здравей, Любослава.
    Благодаря, че прочете и се замисли.
    Аз - също.
    Кой не е казал: следвай сърцето си в любовта; сърцето решава,
    любовта не пита - идва и си отива неподвластна на разума...
    А изразът:
    "Аз не знам...знае моето лудо сърце" смути някои...

    Благодаря и всичко добро!
  • а в изречението, което цитирах, как е според смисъла на изказа?
    (ако следвам твоята логика, следва, че не се заричаш до последна степен, а до някакъв конкретен край
    или нещо не разбирам?)
  • Здравей, Герда!
    "до край" и "докрай"
    "До край" означава до края на нещо /в случая - живота/. Последвалото "дори и след ТОВА" потвърждава, че става дума за "край" като съществително име.
    А предлозите се пишат отделно от съществителните.
    "Докрай" означава до последна степен. И е наречие. "Докрай отдаен на работата си".
    Употребата на единия или на другия вариант зависи от конкретния случай и от замисъла на автора.


  • voda (Елица Ангелова) 8-05-2009г. 15:04
    Здравей, Аластор! Имам стихове, в които се заричам в обич до край, дори и 'след това'.

    "до край" e докрай (две в едно)

    Вода, поздрави!!!

  • Развесели ме и ме замисли. Поздрав, Ели!!
  • Благодаря, Сашо.
    Приятен ден!
  • Хубава вечер и лека нощ ти пожелавам Ели!
  • И съм откровена, Мария. От глупост ли, от мъдрост ли, казвам и това, което знам, че ще предизвика отпор.
    Благодаря, че ме разбираш.
    Там скоро ще съмне.
    Затова - Добро утро! И красив ден!
  • Преди да прочета всички коментари ще отбележа следното:
    СИЛНА СИ И РАЗЛИЧНА СИ
    Желая ти здраве и любов, Ели
  • Напоследък май - и тревога, Ваня...
    Добра среща!
    ----
    Здравей, Димитър!
  • !!!
  • Стиховете ти са удоволствие!Бъди!
  • Дано да е така, Светла.
    И добри идеи да внушава...
    Лека нощ!
  • Благодаря, Явор.
    Най-хубавото име - за мъж!
    ----
    Не се увличай, Сашо.
    Казах ти веднъж: това е само поезия...
  • Такава си,
    такава те харесвам,
    възможно е от жажда да умра,
    но ако сърцето ти реши
    налей ми колкото поискаш
    от извора на твоята жива вода!
    Поздрави Ели!
  • Обичай днес! Не мисли колко ще трае обичта...
  • Елмира и Ласка, радвам се, че сте тук.
    Усмивки - за приятна вечер и влюбени сънища!
    .....

    Насрещен вятър
    нека да ме брули.
    Да разпилявам страсти и мечти.
    За мене
    любовта е просто лудост.
    Това съм аз.
    Такава ме вземи!
  • да - само То знае
  • Трогната съм от споделеното, Светлана. От това, че признаваш лудостта, светкавицата в любовта. Разликата е в едно - ти вярваш, че тази лудост може да се поддържа. А аз мислех, че е миг.
    Благодаря ти. Ще се опитам да повярвам . И дано.
    Наблюденията ми обаче, романите, филмите, дори и медицината , внушават, че това преминава.
    Ще споделя нещо, което отдавна прочетох в едно списание за семейството.
    Българска девойка обиква циганин. Близките й са против тази връзка.
    Тя се допитва до специалисти. Отговорът е:" ИЗЖИВЕЙ" тази любов, но не се жени. Всичко това един ден ще премине и ти сама щре се разочароваш. Защото сте от различни светове." Запомних го, защото ме порази.
    Не оспорвам ,мила. Само си мисля, че може би е до човек, до психика, до темперамент...
    Щастливци са, които могат да запазят лудост и тръпка цял живот. Богоизбрани са...
    Благодаря. Искрено и от сърце!
  • Със Светлана съм. Толкова от мен по въпроса за лудостта и лекомислието.
    Преди няколко дни ти бях писала коментар, че имаш и по-силни неща. Радвам се, че тогава не се засегна, защото всички знаем, че творецът има и върхове, и спадове.
    Честно казано, днешният ти стих ми хареса повече от предишния, който бях коментирала. Определено е мелодичен, лесно се чете. Има хубави попадения.
    Поздравявам те, Елица!
  • Според мен Нели, лудостта се проявява в онзи етап на любовта, който
    се нарича "влюбеност". След това уляга една зряла, успокоена, осъзната любов, която се проявява в обич, привързаност, приятелство
    чувство за дълг, благодарност.... едно Небе от човешки добродетели.
    Но - лудостта я няма. А тя е светкавицата на любовта.
    Хванах се за този твой коментар, Елица. Този стих става и за мен, за моята възраст. Това, че кожата се сбръчква, не означава, че душата ти е стара. И няма такова нещо като "любовта преминава в уважение", поне не и на петдесет. Любовта винаги е огън и страст. Всеки иска да е обичан, независимо на колко е години. Остане ли само уважението, това вече не е любов, а нея има ли я и на петдесет, се чувстваш като на двайсет. А когато си желана, просто...летиш. Пиша го за да ви кажа на по-младите, имате още много време за лудост, просто я поддържайте жива!!! Като стана на седемдесет, ще ви споделя дали все още...съм луда. Осъзната любов, абе ти не го ли подлудяваш всеки път с поглед, пиши го бегал. Карайте на неосъзната, по-хубава е!!! Повече светкавици ти пожелавам, за да ти осветяват лудите нощи!!!
  • Вашите коментари, Надя, Мартина и Валка, подкрепят и доизясняват идеята на стиха ми.
    Трогната съм и благидаря!
    Усмивки - за красива вечер!
  • Ели, пак си хубава и бяла и летиш...
    Прегръдки!
  • Любовта е разкъсване и себеотдаване! Поздравления за прекрасния стих!
  • Здравей, Аластор! Имам стихове, в които се заричам в обич до край, дори и 'след това'. Да, душата ми е възел от противоречия...
    Изразът "Аз не знам докога..." не захвърля маргаритки.
    Той само потвърждава отново идеята, че имаме като реалност единствено МИГА. А "утре" е една неизвестност.
    ----
    Според мен Нели, лудостта се проявява в онзи етап на любовта, който
    се нарича "влюбеност". След това уляга една зряла, успокоена, осъзната любов, която се проявява в обич, привързаност, приятелство
    благодарност.... едно Небе от човешки добродетели и благородни чувства.
    Но - лудостта я няма. А тя е светкавицата на любовта.
    Благодаря, че ми даде възможност да кажа това.
    ----
    Да, Петя. Една любов може да те спаси от безнадеждност и да те върне към живот. И само който е обичал, го знае.
    ----
    Красив жест, Влади! Най-подходящата песен! Безкрайна благодарност!
    ----
    Радвам се на присъствието ви, Светлана, Стефан, Мариела, Безкомпромисен,Майора, Валентина, Яна и Маги. И аз чета с възхита вашите стихове.
    ----
    Сега тук е ранно утро, приятели. Събудих се с мисъл за вас.
    Благодаря ви - от цялото си лудо сърце!

  • За теб, Ели! За всичко, с което ни даряваш!
    http://www.vbox7.com/play:b583e398
  • сърцето знае...с обич, мила Елица.
  • !!!
  • поздравявам те, прекрасно е!
  • Прекрасен стих, мойте поздравления за него!
    Ники
  • Като лудост
    ще вляза
    в душата ти.
    Ще разпъвам на всички страни.
    Ще повярваш,
    че аз съм съдбата ти.
    И ще кажеш:
    -Ела. Остани.

    Наистина си лудост!
    Харесвам!!!
  • Хубав стих! Поздрав!!!
  • Обичта изцелява живота...Хубав стих!
  • Лудостта е необходимост за тези, които обичат...
    Не зная колко е часът при теб, но добро утро!
  • Супер си!!!
  • Доста лекомислено ми звучи. Напомня ми момиченце което тича по поляната и бере маргаритки, които после ще захвърли.
    Ако позволиш да перефразирам една популярна в BG реклама:
    " Не става само със сърце, трябва и акъл".
    Сърдечните трепети са докато човек порасне и се научи да обича
  • Усмихна ме, Усмивчице!
    ----
    Суперлативите ме притесняват, Петя. Така че нямаш проблем...
    ----
    Внимавай, Сашо, да не умреш от жажда...
    ----
    Анета, в стиха ми "Жена"/публикуван в друг сайт/, имам израза
    "огън и нежност в едно". Май някакъв зъл дух ме преследва напоследък.
    ----
    В първия куплет не виждам нежност за "гребване", Бароне. Съжалявам.
    А за втория...и ти ли не знаеш докога обичаш, че ти е толкова очакван финалът? Не смятам да го променям...
    ----
    Висока оценка, Цвети. Благодаря!
    ----
    На всички пожелавам красив и влюбен ден.


  • Ехей, Водичке.Спрях да си гребна малко нежност, само дето края на стихото е твърде очакван. Ще намина пак, Поете!
  • !!!
    Нежност и сила в едно!
    Можеш го!
    Поздрави и от мен, Ели!
    ...и спорен следобед
  • Любовта ми към теб
    е обсебила моите тяло и мисли,
    с нея горя и те търся
    и от нея боли.
    Чувствам неистово жажда
    за твоите ласки и
    от погледа изпиващ на твоите очи.
    Чувствам, че съдбата си ми ти
    и те викам:
    - Ела при мен и остани!

    Поздрави и усмивки Ели!
  • Изчерпиха ми се суперлативите към теб, Ели!!!
  • Прекрасно ... Отново!
  • Нели, тук сега е 14,16 ч. Не се спи, а се работи
    - Само така, Веси! Да ги държим на нокти!
    - Усмивка и за теб, Таня!
    - "Вулканично откровена"! Много точно,Анна. Както винаги, в душата ми гледаш. Благодаря и Лека нощ!
  • Любовта е като лудостта - веднъж тиха, други път огнено-стихийна!... А ти отново си вулканично откровена!
  • хей, момиче, ти не спиш, нещо свежо пак твориш!
  • Само така!
Предложения
: ??:??