Към колекцията си ме прибави,
колекцията от минали емоции.

Сложи ли ме? О, даже ме сравни?!
Ще кажеш ли какво ти се получи?

Май от всичките изпъквам аз,

нескромно, но е истина горчива.

Изпадна ли в размисли, в захлас?

Започна ли носталгията да те убива?

Тъжно ли ти е, че ме прогони,
че с теб приличаме си осъзна?
Аз не следвам чуждите шаблони,

един за друг сме вече си призна.

Но след всички думи, дето ги изрече,

в противоречие на действията ти,

не мислиш ли, че дръпнах те далече...

възможно най-далече от сърцето си.

След време може и да те поискам,

пак да те потърся... да се доверя.

Но дотогава мисля да не бързам,

не за друго, просто нямам сили за това...