Към колекцията си ме прибави,
колекцията от минали емоции.
Сложи ли ме? О, даже ме сравни?!
Ще кажеш ли какво ти се получи?
Май от всичките изпъквам аз,
нескромно, но е истина горчива.
Изпадна ли в размисли, в захлас?
Започна ли носталгията да те убива?
Тъжно ли ти е, че ме прогони,
че с теб приличаме си осъзна?
Аз не следвам чуждите шаблони,
един за друг сме вече си призна.
Но след всички думи, дето ги изрече,
в противоречие на действията ти,
не мислиш ли, че дръпнах те далече...
възможно най-далече от сърцето си.
След време може и да те поискам,
пак да те потърся... да се доверя.
Но дотогава мисля да не бързам,
не за друго, просто нямам сили за това...
© Мира Всички права запазени
и наранено сърце!