23 авг. 2007 г., 22:49
Размиха ми се детските години
Размиха ми се детските години
Събирам зъбките от детство наранено.
(Аз дете да бъда просто не можах).
Скачах на въже. Надскачвах се със времето.
Плитките ми се разплитаха. За страх.
И после се прегънах като мъничко паляче.
През сълзите си, хлипайки, се смях.
Паднах върху плочките, разчупени от скачане.
Разсърдих се на всички. От игра.
И както малките стрелки, рисувани с боички,
размиха ми се детските години.
Пораснах. Ала още не обичам.
Сърдита съм. Сега от минало.
Събирам зъбките от детство наранено.
(Аз дете да бъда просто не можах).
Скачах на въже. Надскачвах се със времето.
Плитките ми се разплитаха. За страх.
И после се прегънах като мъничко паляче.
През сълзите си, хлипайки, се смях.
Паднах върху плочките, разчупени от скачане.
Разсърдих се на всички. От игра.
И както малките стрелки, рисувани с боички,
размиха ми се детските години.
Пораснах. Ала още не обичам.
Сърдита съм. Сега от минало.
© Камелия Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Не се сърди , човече.Браво , Ками,бисер си паписала, бисерен стих.С обич.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
