Размиха ми се детските години

23.08.2007 г., 22:49 ч.

Поезия

765 0 1

Размиха ми се детските години

Събирам зъбките от детство наранено.
(Аз дете да бъда просто не можах).
Скачах на въже. Надскачвах се със времето.
Плитките ми се разплитаха. За страх.

И после се прегънах като мъничко паляче.
През сълзите си, хлипайки, се смях.
Паднах върху плочките, разчупени от скачане.
Разсърдих се на всички. От игра.

И както малките стрелки, рисувани с боички,
размиха ми се детските години.
Пораснах. Ала още не обичам.
Сърдита съм. Сега от минало.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-24T09:17:12+03:00

Не се сърди , човече.Браво , Ками,бисер си паписала, бисерен стих.С обич.