-
Дочаках го! – потомък Аполонов.
Над мен започна мисли да простира
от същите дъждовни небосклони,
в които векове за него взирах се.
Гласът му съживява в мен росата,
проблясваща над порите най-скрити.
Заравя с нежност пръсти из косата ми,
но в раните не рови. И не пита.
Прелива от дланта му мъжка жажда.
В очите му тежат безброй истории.
От Коледа – до чак навръх Игнажден ...