16 дек. 2007 г., 11:51

Размишления 

  Поэзия » Философская
784 0 22
Спънах се
в толкова истини...
Удариха ме челно в сърцето
лъжи недоизмислени,
а вярвам толкова сляпо...
Одрипаха душата ми
чувства несъществуващи,
а аз не мога да обичам измислено...
Сринаха ме толкова
несъществуващи мечти,
никога не биха се превърнали в реалност,
а до край тровиха ме... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Предложения
: ??:??