Размишления

16.12.2007 г., 11:51 ч.

Поезия » Философска

786 0 22

Спънах се
в толкова истини...
Удариха ме челно в сърцето
лъжи недоизмислени,
а вярвам толкова сляпо...
Одрипаха душата ми
чувства несъществуващи,
а аз не мога да обичам измислено...
Сринаха ме толкова
несъществуващи мечти,
никога не биха се превърнали в реалност,
а до край тровиха ме... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Размишления

Искате да прочетете повече?

Предложения