1 мар. 2017 г., 13:11

Размисли 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
322 0 7

И болката, и радостта раждат любов.

Ръцете ми се протягат единствено към тебе.

Душата, изгоряла от огъня на любовта,

никога няма забрава.

Тя не отваря порти на всеки почукал.

Обяздила времето и спомените, и съдбата,

вярвам  в трепетното завръщане.

Ще полетя като фея, окрилена от твоята нежност.

И питам?

Не стига ли суровата усмивка на деня?

Или трябва да прибавя и тъжните спомени.

Помисли и ти ще правиш ли

горчиви мигове в света.

Нека да има радост, светлина в дните.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Силве за коментара
  • Харесва ми!
  • Благодаря Гаврил за коментара
  • Със своят стих открехваш вратата на съкровението.Там са събрани радости,несполуки,желания.Поздрав за хубавият стих!
  • Б лагодаря ви Еси и Младен за направения коментар
  • Да, любовта е велика сила. Поздрави! Бъди здрава и засмяна!
  • Само любовта е в състояние да донесе взаимна радост. Тя прави този свят поносим,
    а понякога дори го игнорира напълно.

    Умееш да пишеш за любовта, Йонка! Поздрав и честита баба Марта, с пожелание за здраве, любов и вдъхновение!
Предложения
: ??:??