Размисли

1 mar 2017, 13:11

Poesía » De amor, Verso libre

323 0 7

И болката, и радостта раждат любов.

Ръцете ми се протягат единствено към тебе.

Душата, изгоряла от огъня на любовта,

никога няма забрава.

Тя не отваря порти на всеки почукал.

Обяздила времето и спомените, и съдбата,

вярвам в трепетното завръщане.

Ще полетя като фея, окрилена от твоята нежност.

И питам?

Не стига ли суровата усмивка на деня?

Или трябва да прибавя и тъжните спомени.

Помисли и ти ще правиш ли

горчиви мигове в света.

Нека да има радост, светлина в дните.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yankova41 (Йонка Янкова)

2017-03-01T20:21:56+02:00

Благодаря Силве за коментара
Plevel (Силвия Илиева)

2017-03-01T19:02:50+02:00

Харесва ми!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-03-01T18:43:58+02:00

Благодаря Гаврил за коментара
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-03-01T18:29:50+02:00

Със своят стих открехваш вратата на съкровението.Там са събрани радости,несполуки,желания.Поздрав за хубавият стих!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-03-01T17:40:29+02:00

Б лагодаря ви Еси и Младен за направения коментар
Веси_Еси (Еси)

2017-03-01T17:08:56+02:00

Да, любовта е велика сила. Поздрави! Бъди здрава и засмяна!
vega666 (Младен Мисана)

2017-03-01T14:57:18+02:00

Само любовта е в състояние да донесе взаимна радост. Тя прави този свят поносим,
а понякога дори го игнорира напълно.

Умееш да пишеш за любовта, Йонка! Поздрав и честита баба Марта, с пожелание за здраве, любов и вдъхновение!