Догарящ огън. Гърчи се на него.

Добива форма тленно-причудлива, 

отлитащ дух, помитащ всяко его 

със спомена, когато си отива... 

Напред върви - на място си остава. 

Покой си дири. В размисли се губи. 

Вместо сърце, пулсира в него лава 

с надеждата от вчерашни заблуди. 

Белее сянка. Липсва силуета 

и образът, стопен от невъзможност,

хербарий от изсъхнали лалета... 

Сляпа вяра в злото, до безбожност...

Претеглящ греховете на кантара,

изболи му очите с карфица ...

Проклина, коленичил пред олтара... 

Превърнат в крило...на мъртва птица...