28.04.2018 г., 23:06 ч.

Разпад 

  Поезия
669 0 1

Догарящ огън. Гърчи се на него.

Добива форма тленно-причудлива, 

отлитащ дух, помитащ всяко его 

със спомена, когато си отива... 

 

Напред върви - на място си остава. 

Покой си дири. В размисли се губи. 

Вместо сърце, пулсира в него лава 

с надеждата от вчерашни заблуди. 

 

Белее сянка. Липсва силуета 

и образът, стопен от невъзможност,

хербарий от изсъхнали лалета... 

Сляпа вяра в злото, до безбожност...

 

Претеглящ греховете на кантара,

изболи му очите с карфица ...

Проклина, коленичил пред олтара... 

Превърнат в крило...на мъртва птица... 

© Мария Божкова Всички права запазени

28.04.2018 год.

МаЖор 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??