Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
1 дек. 2010 г., 12:19

Разпилени думи в мрак и самота 

  Поэзия » Любовная
744 0 4

Обичам те...!

Не казвам аз на теб!

Обичам те! Аз казвам на нощта...

Обичам те! Аз казвам на луната

и на вятъра студен...

Защо ти си толкова далеч от мен...? 

 

Обичам те! Аз казвам на самотните дървета

и с клони те ми отговарят, ала не радост,

а мъка в мене сътворяват...

 

Обичам те! Аз казах на вечерта,

но тя ми зашлеви плесница!

Обичам те! Аз казах на деня,

но той ми подари парченце тъмнина!

Обичам те! Аз казах на звездите,

но те безмълвни ме погледнаха и

сякаш светеха за някои друг...

Обичам те! Аз казах на препускащия вятър,

а той през мен безжалостно премина и 

остави ми единствено студения си спомен... 


Обичам те! Разпилени думи в мрак и самота...

без никаква надежда...

без никаква мечта...!

© Моника Стойчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти,Nikka!Този стих е писан много отдавна 2001 година...Пресъздадената емоция е стара,но това може би,няма значение..Радвам се, че реших да публикувам някои мои забравени откровения и да докосна с тях сърцата Ви!
  • Продължавай да казваш обичам те поне веднъж на ден дори да е на утрото, небето,вятъра,приятел,любим...Обичай защото някъде грее твоя звезда,защото има дни с топъл южняк,защото дърветата пак ще цъфтят,а след плесницата на ноща ще те целуне утрото с нова надежда...И някъде там в пролетен ден някой ще ти каже обичам те...
  • Благодаря за оценката! Радвам се че ви харесва!
  • ...!!!
Предложения
: ??:??