25 нояб. 2009 г., 20:50

Разплитане 

  Поэзия » Философская
882 0 11

РАЗПЛИТАНЕ

 

 

Разплитам се усърдно - ден след ден,

а плетката тъй бързо се стопява...

Расте кълбото с нишката зад мен,

назад остават суета и врява...

 

На словото ми вплетеният дух

дали ще топли нечия надежда?...

Или ще се препъва някой глух

и сляп лаик в обърканата прежда?...

 

Загрижена за детския терлик,

тъй баба ми разплиташе пуловер,

докато аз играех на войник

и в ордените дядови се ровех...

 

Дано успее звездният плетач,

ако изобщо края ми намери,

да изплете след моя сетен здрач

поне терлички за невръстни ери...

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??