25.11.2009 г., 20:50 ч.

Разплитане 

  Поезия » Философска
887 0 11

РАЗПЛИТАНЕ

 

 

Разплитам се усърдно - ден след ден,

а плетката тъй бързо се стопява...

Расте кълбото с нишката зад мен,

назад остават суета и врява...

 

На словото ми вплетеният дух

дали ще топли нечия надежда?...

Или ще се препъва някой глух

и сляп лаик в обърканата прежда?...

 

Загрижена за детския терлик,

тъй баба ми разплиташе пуловер,

докато аз играех на войник

и в ордените дядови се ровех...

 

Дано успее звездният плетач,

ако изобщо края ми намери,

да изплете след моя сетен здрач

поне терлички за невръстни ери...

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??